"Кампания на малките разлики, която обаче има потенциал да доведе до по-съществени промени в цялостния политически пейзаж."

Такава е обобщената картина, която очертава традиционното национално представително проучване на "Алфа рисърч" за електоралните нагласи на старта на предизборната кампания.

Агенцията отчита леко повишение в избирателната активност за вота за национален парламент и очаквано - по-ниска за европейския. За вота за НС дистанцията между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" е около 8 на сто в полза на първата коалиция, като дясното обединение не само не може да привлече периферия, но и се превръща в "донор" за други формации. Като "донор", но за "Солидарна България" и "Има такъв народ" се очертава и "Възраждане". В ДПС тече пълна мобилизация, а в БСП - роене. Столетницата също участтва в "обмена на избиратели".

Избирателна активност

С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства. Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн.600 хил. - 2 млн.650 хил. души.

"Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000.

Имайки предвид обаче негативната обществена енергия, която политическите скандали произведоха през последните месеци, е трудно да се очаква висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус", посочват анализаторите.

Интересна е ситуацията с европейските избори. Вотът за тях се очертава като по-слаб в сравнение с националния (около 35%, или към 2 300 000 души), но по-висок от този през 2019 г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 граждани. Разликата се дължи на факта, че при съвпадението на двата вида избори националният вот „тегли“ нагоре и европейския.

Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън ЕС, които обаче могат да гласуват за българско Народно събрание. Което означава, че по всяка вероятност ще има от 3 до 5 на сто разлика между активността на двата избора.

Вот за Народно събрание

ГЕРБ-СДС влиза в надпреварата като фаворит с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват. Избирателите им се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите. Относително равномерно представени са в страната.

"Проблем и предизвикателство е вотът в София. Очевидно, участието както на Борисов, така и на други знакови лица на партията, цели да преодолее този дефицит, включително чрез противопоставяне на предишното с настоящото управление на столицата", анализират от "Алфа" включването в листите на бившия дългогодишен кмет Йорданка Фандъкова, както и на бившия председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев.

ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Към момента със 17,5% запазва второто място в предпочитанията на избирателите, но е на почти 8 пункта дистанция след ГЕРБ.

"Коалицията губи около 200 000 гласа от вота си през 2023 г. Същевременно силните атаки срещу нея имат за ефект сплотяване на по-твърдите й привърженици, но не и привличане на периферия.

Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, "донор" е на други политически сили. Основна цел пред кампанията й ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените й избиратели."

ДПС (14,9%) и "Възраждане" (14,6 на сто) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори.

"При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията. ДПС няма конкурент в нишата на своите потенциални симпатизанти и основната му цел е да заведе повече от тях до урните.

От "Възраждане" обаче, които към момента привличат разочаровани от „сглобката“ привърженици както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ, могат да се отлеят гласове към "Солидарна България" или "Има такъв народ". Тези процеси предвещават интересен развой в този спектър" - сочи анализът на социолозите.

БСП е в лек низходящ тренд, но с 8,5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на "Солидарна България" (2,6%) и "Левицата" (1,9 на сто).

"Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между "Възраждане", ИТН, БСП, "Левицата" и "Солидарна България". Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже.

Несъмнено е обаче, че кампанията има потенциал да повлияе на тази част от политическото пространство и да определи каква част от него ще бъде оползотворена чрез присъствие в 50-ото Народно събрание и каква ще остане извън него", пишат от "Алфа".

В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията Синя България (2,5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от Синя София и да постигне по-добър национален резултат.

Вот за Европейски парламент

Проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание, с няколко по-интересни разлики:

  • По-висока мобилизация на ПП-ДБ (до 18,5%), при запазване на вота за ГЕРБ (25,1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата между тях – до 6,6 на сто.
  • Леко отстъпление на ДПС (14,4%) пред "Възраждане" (14,8%), но двете партии отново са с близки позиции.
  • Колебание във вота за ИТН (4,8 на сто) и висок риск за партията да остане под по-високия праг за европейския вот (5,88%).

В голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати. Възраждане ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО. БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ.

Интригите

Началото на предизборната кампания 2 в 1, за национален и Европейски парламент, очертава поне три интриги, чиито отговори ще бъдат търсени до последния момент:

  • Избирателна активност – падане под настоящите й нива може да доведе до по-съществени промени в резултатите; по-голям брой гласуващи не само би увеличил обществената легитимност на новите депутати, но и би намалил силата на контролирания вот.
  • Колко политически сили ще могат да формират правителство. Към момента е слаба вероятността да има мнозинство от две парламентарни групи. Колкото повече партии влязат в парламента, толкова по-трудно ще става това. Ще нараснат обаче и математическите (не непременно политическите) възможности за коалиционни комбинации.
  • Ще доведе ли дисперсията на лявото до възникване на конкурентен ляв политически субект в парламента, или както и при дясното, този вот за дълго ще остане неоползотворен.

*Изследването е проведено в периода 25 април – 2 май 2024г. от "Алфа рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.